Покривните градини са като малко бижу в сърцето на големия град. Те доста често ни изненадват, тъй като тези зелени кътчета сред бетон, стомана и стъкло се появяват на места, където най-малко ги очакваме. Огромното предимство на покривните градини е, че обикновено разкриват прекрасни панорамни изгледи към околното пространство. Освен това осигуряват пространство за отдих, каквито липсват в големите градове, особено в гъсто застроените централни части.
Резултатът от усилията по изграждането им определено си заслужава. Доказателство за това са тези забeлежителни покривни градини:
Градината на покрива на Rockefeller Center, New York.
Тя прави впечатление с изчистения си дизайн и простите си геометрични форми, педантично подрязани живи плетове и засаждането на сезонни цветя. Простото е, както винаги, гениално, а за естетиката на градината спомага и любимия ми трик в ландшафтния дизайн: използването на едноцветни, но ярки лятноцъфтящи едногодишни видове за акцент на иначе еднообразно зеления фон. Те се сменят всяка година и могат да внесат разнообразие в декоративния ефект на градината. Подходящи видове са Petunia, Impatiens, Begonia и др.
Особено много ми харесва басейна – изобщо елемента „вода” винаги придава очарование на всеки парк или градина. И го прави подходящо място за партита – защо ви е такава прекрасна градина, ако не можете да се похвалите с нея пред стотина от най-близките си приятели? (Идеята да пиша за тази градина ми дойде от очарователния главен герой от сериала White collar, който направи парти именно там още във втори епизод на първи сезон).
За гледката – ясно е, че е за милион долара.
Покривна градина по проект на Secret Gardens, Sydney
Дизайнът отново е геометричен – геометричните форми някак естестевно се вписват в конструкциите на сградите, върху които са изградени. А и човешкият мозък някак по-лесно възприема правилните форми – правата линия, правия ъгъл, симетрията. Както гласеше неотдавна един билборд: „Красотата е симетрия.” Малкото зелено кътче в случая е изградено около една диагонална ос на симетрия и оставаме с впечатлението, че всичко си е на мястото, всеки елемент си има „другарче”, няма нищо излишно, а кръгът в средата създава усещане за завършеност, целостност. Дървото в настилката и пейките като цяло е добра идея като елемент в градината – изглежда едновременно минималистично, модерно и придава топлина и уют. Както и първата, такава градина е много подходяща за хора със засилено чувство за контрол и ред.
В случая няма цветни акценти, но те не са и необходими – фокусът пада върху белия шезлонг върху тревата и неволно завиждаме на момичето, което седи в него, нали?
Съвсем в духа на правилата на ландшафтния дизайн е шезлонгът не е поставен в средата, а разделя диаметъра на кръга почти в златно сечение – нищо чудно, че толкова ни харесва. Откакто Леонардо да Винчи е споменал за златното сечение, то се използва непрекъснато, и то успешно, от хора на изкуството и дизайнери във всички сфери.
The Surrey, New York
Градината се намира отново в Ню Йорк, на 17-тия етаж на хотел Surrey. Храстите и цветята са засадени в издигнати над нивото на настилката легла, облицовани с дърво. Този похват дава възможност да се осигури по-дебел почвен слой, необходим за развитието на кореновата система на растенията. Гостите на хотела могат да се насладят на гледката, докато… пият коктейли.
Anderson Rooftop Garden, Massachusetts
Впечатление прави формообразуването, базирано на кръга. Правите линии като цяло са силно ограничени, но въпреки това стилът си остава геометричен. Оформени са няколко къта са отдих, но определено със социален характер – за хапване с колеги през обедната почивка, може би. Фактът, че са засадени едроразмерни дървета показва, че градината е внимателно планирана още с проектирането на сградата – кореновата система на дърветата изисква почвен слой от 1.0-1.2 м, което е доста голямо натоварване на носещите конструкции на сградата и трябва да бъде включено в сметките заедно с дренажите, хидроизолациите и задържащата се в почвата влага. Предимството е, че дърветата задържат влага и пречистват въздуха, което не е без значение в големия град.
Покривна градина в Манхатън, Jeffrey Ebr Landscape Design
Jeffrey Erb Landscape Design е едно от интересните студиа за ландшафтен дизайн в Ню Йорк, именно защото те се специализират в градските ландшафти, в превръщането на малките пространства в своеобразни произведения на изкуството. Ето какво имам впредвид.
Първата снимка естествено е „преди”, а другите две – „след”. Един плосък покрив от бетон се превръща в зелен оазис в града. По искане на собственика пространството е разделено на отделни кътове. Използван е един много лесен похват – растенията са засадени в преносими кашпи. Растителните видове лавровишна и хортензия спокойно виреят и у нас. Малките дръвчета в по-дълбоки съдове имат осветление отдолу, което придава особен чар на градината през нощта. Дабавени са настилка от тиково дърво и тревен килим и пространството е трансформирано в луксозна градина.
Не мога да не спомена и друга градина по дизайн на Jeffrey Erb, от която могат да се взаимстват доста идеи. Дори една не много голяма тераса, облицована с тиково дърво и с няколко кашпи с вечнозелени храсти, може да се превърне в много приятно място за сутрешното кафе.
Градината към апартамента на японския архитект Кишо Курокава, Tokyo.
Тази градина може да мине за традиционна. Ако не се вземе впредвид фактът, че се намира на тераса на 11-тия етаж в гъсто застроения център на Токио. Подходът към изграждането ѝ е противоположен на западните разбирания. Вместо да превърне обширната тераса в място за социални събирания, японският архитект създава модерна интерпретация на градините на чаената церемония. Идеята на градината, която води до стаята за чаена церемония, е да откъсне посетителя от всички външни въздействия и да подготви неговото съзнание. Тази идея става доста актуална в забързания модерен мегаполис. От голямата дневна на апартамента се излиза на терасата, а точно пред вратата започва тясна пътека, маркирана с редица бамбукови растения. Пътеката, направена от традиционни камъни сред насипан чакъл, води до малка порта, която разкрива градина, гъсто засадена с храсти и борови дървета. Най-уникалното е, че градския пейзаж напълно изчезва от погледа на посетителя, когато той стигне до стаята за чаена церемония и се обърне назад. Красиви авторски снимки на тази градина е направил фотографът Michael Freeman и можете да ги разгледате на www.michaelfreemanphoto.com – Kurokawa Apartment.
Изводът, който можем да направим за покривните градини, е: важни са замисълът за дизайна и вниманието към детайлите. И може да създадете нещо наистина уникално, на което да се наслаждавате ден след ден.